EN ISO 9001:2008 | EN ISO 14001:2004 | BS OHSAS 18001:2007 | ПОЛИТИКА НА ИНТЕГРИРАНАТА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ЗДРАВЕТО И БЕЗОПАСНОСТТА ПРИ РАБОТА поръчки 0
 
  Книга
Автор
 
 Направления
 
 LAP Направления
 

Направления Културно-историческо наследство и национална идентичност | Археология

Споделете в Facebook
Прабългарският некропол при Балчик

Abstract
Издадена
03.10.2016 г.
 
Формат
  202 х 285 mm
Страници
583  

Твърда корица 
   
ISBN
Цена 29.00 лв.


Безспорно е, че в изследването не са застъпени всички въпроси, паметници и проблеми, но е направен опит да се покаже съвременното състояние на проучванията. И макар че биритуалните некрополи остават все още неразгадани, разкриването на Балчишкия е стъпка в тяхното изясняване и възникване. *** Гробовете с кремации и инхумации са разпръснати из цялата територия на Балчишкия некропол. Този факт и еднаквите материали (керамични съдове, накити, железни предмети), еднаквите видове животни, начупените съдове, напомнят, че двете групи са синхронни, макар че в западната част преобладават гробове с инхумации и с големи животни, докато в източната са повечето гробове с кремации в ями.
Некрополът при Балчик реконструира не само елементи от религиозните представи, от отношението към смъртта и мъртвите, но разкрива и редица страни от ежедневния бит, от материалната култура на живеещото някъде наблизо население − то вече се е занимавало със земеделие, сред него е имало добри скотовъди, прекрасни грънчари.
Проучванията категорично показват, че населението е уседнало.
Животните в гробовете показват каква храна е употребявало населението. Керамичните съдове също предлагат бегли данни за употребяваните храни, защото те са съдове за храни и за течности и в някои от тях (гърнета, кани, паница) са намерени отделни пилешки и животински кости, черупки от яйца.
Железни предмети, свързвани с производствени дейности, са малко, което пък показва, че са били ценни и оставяни за ползване от живите.
Скромните метални предмети, свързани с облеклото, хвърлят бегла представа върху носените дрехи. Липсата на специфични само за мъжете или само за жените находки подсказват, че може би са употребявани еднакви дрехи. Само един отпечатък върху железен къс посочва, че населението най-вероятно е носило ленени дрехи. Накитите са малко и разкриват, че са поставяни предимно на деца.
Откритите дребни находки не предлагат особени данни за магическите и анимистичните представи, но насочват към мислите и вярванията на средновековния човек. Дали двете антични монети са амулети или медальони, дали звънчето е амулет или първоначалната му функция е свързан с конската сбруя, дали астрагалите са служели за игра или са амулети – е въпрос на различни тълкувания. За поставяните в много от гробовете счупени железни предмети, трябва да се приеме, че са изпълнявали апотропеични функции.
Данните от некропола показват, че населението, което го е оставило, е било миролюбиво. Антропологичните данни не свидетелстват за насилствена смърт. В гробовете липсва оръжие (само две стрели и един кинжал? в детски гробове), а предметите, свързани с конско снаряжение, са изключително малко.
В нито един от гробовете както с кремации, така и с инхумации, не са открити части или цели скелети на коне, което води до неоспоримия извод, че тези, свещени за прабългарите животни, не са използвани за храна.
Трудно е да се проникне в ценностната система на хората, живели преди повече от 1200–1300 г. Откритите в гробовете предмети показват, че принадлежат на обикновено население, което не е богато.
Различия в социалния статус се наблюдават най-често в детските гробове − в значителен брой с инхумации липсва инвентар, докато в други са поставяни съдове с храна, само животни, или съдове и животни, а понякога само накити − обеци, мъниста, медни полусфери, звънче и астрагали.
Проучените гробове разкриват съществената роля на жените и почти липсата на полова диференциация. Жените също са носели дрехи с токи, халки, употребявали са железни ножчета. В техните гробове са поставяни същите животни и съдове, каквито има при мъжете. В мъжките гробове обаче са повече животинските кости. Гробовете разкриват и почитта към най-възрастните с поставяне на повече предмети и големи животни.
Наблюденията показват, че независимо от това как са извършвани погребенията − чрез кремации или инхумации, погребалните ритуали са спазвани строго.
И така, изследването на некропола показва, че първите гробове вероятно са вкопани около по-стара тракийска могила, така както това е станало в съседния некропол при Топола − може би съхранен далечен спомен или традиция, идваща от вторично вкопаните гробове в Източноевропейските степи. Традициите са запазени и при подбора на вещите, които са придружавали мъртвите – керамични съдове, скромни накити, ножчета, токи, халки, огниво, кремъче, астрагали. Всичко това напомня за силни езически вярвания и за забележителна устойчивост на погребалната практика, чието начало се губи далеч във времето, устойчивост, променена при други некрополи, едва в годините след приемане на християнството.
За разлика от повечето биритуални некрополи, при Балчишкия не са намерени гробове с кремация, при които изгорените човешки кости са поставяни в урни.
Кои събития са предизвикали края на селището, а оттам и на некропола, е трудно да се определи. Знае е се, че през по-голяма част от втората половина на VІІІ в. до смъртта си византийският император Константин V Копроним (741–775) е правил многобройни опити, за да „се освободи от сключения през 716 г. мир с българите и да нанесе съкрушителен удар на българската държава”. За тази цел той е подготвял и осъществявал нападения не само по суша, но и по море с голяма флота и хиляди конници, които трябвало да достигнат устието на Дунав и да нападнат българските придунавски области и Добруджа. Дали при някои от тези походи не е пострадало и селището при днешния гр. Балчик с недалечното пристанище, е трудно да се определи, още повече, че повечето морски акции на император Константин V са завършили с неуспех, поради корабокрушения, а и са били насочени към устието на Дунав.
Селището все още не е точно локализирано, но разгледаните метални предмети и керамичните съдове помагат да се представи обликът на един некропол, който е принадлежал на средновековно селище. Тези находки позволяват да се твърди, че недалеч от морския бряг – на платото над днешния гр. Балчик – през 80-те години на VІІ в. се е заселило българско население, което е донесло със себе си важни за нас датиращи предмети, и което е оставило най-ранният от известните досега биритуални некрополи. Така този паметник е едно от малкото археологически свидетелства, потвърждаващи сведенията на писмените извори, за началото на българската държава.
 

Книги с подобно съдържание

Мека корица 3.00 лв.
Мека корица 12.00 лв.
 
 
Мнения
     

 
Вашето мнение
автор:
имейл:*
текст:
  това съобщение не е спам (задължително)
  *Полето не е задължително, но е необходимо, за да можем да се свържем с Вас.
 

 

 

Книги под печат
 
Лексикографията в началото на ХХI в.

Сборникът съдържа материалите от Международната ...


 
ВАСИЛ ЛЕВСКИ. Биография


„... Накрая бих изповядала: ...


 
ИСТОРИЯ НА ХИРУРГИЯТА В БЪЛГАРИЯ


Във второто издание на ...


 
 

   
   
   
   
   
   

©2017 Академично издателство "Проф. Марин Дринов". Всички права запазени.